.jpeg)
Пациенти с Хранителни разстройства, не могат да бъдат в състояние да разберат, че са болни и /или могат да бъдат раздвоени за приемане на лечение. Това е симптом на тяхното заболяване.
В допълнение, пациентите могат да сведат до минимум, осмислят или скриват симптоми/поведениия характерни за ХР. Тяхната убедителна рационалност и компетентност в други сфери на живота могат да ги прокриват от тежестта на тяхото заболяване.
Да се помогне на семействата да разбера, че НЕ причиняват заболяването, нито пък детето /член от семейството им е избрало да го има.
Това признание улеснява приемането на диагностиката, лечението и интервенциите.
Родителите не са отговорни за причиняване на хранителните разстройства при децата си.
Анорексия –тест
Вашата любима играчка беше кукла Барби?
Ако преядете, изпадате в депресия?
Не харесвате пълните хора?
Роднините ви имат излишни килограми?
Понякога сте тъжни и даже плачете?
Често имате проблеми с храносмилането?
Случат ли ви се неприятности, апетитът ви ту изчезва, ту стремглаво се покачва?
Имате любима певица или актриса, на която искате да приличате?
Вие постоянно се сравнявате с връстниците си и понякога ви се струва, че сте много по-добри от тях?
Поне веднъж сте опитвали да отслабнете и сте изпили опаковка слабително или сте гладували по цял ден?
Смятате, че само слабите момичета са харесвани?
В юношеските си години не сте харесвали фигурата си?
Не носите такива дрехи, каквито бихте искали?
Често мислите, че ще постигнете целта си, само ако отслабнете?
Ако сте отговорили утвърдително макар и на половината въпроси, трябва да обърнете сериозно внимание на здравето си. Посъветвайте се с майка си, обърнете се към психолог, психотерапевт, психиатър.
Помнете: от анорексията е много по-трудно да се спасите, отколкото от няколко излишни килограма.
Клинична картина на Булимия Невроза
Личността на булимичните пациентки, в сравнение с рестриктивно-аноректичните пациентки, е по-малко склонна към натрапливо поведение, но затова пък е емоционално по-лабилна и импулсивна. Поради нормалното телесно тегло тук по правило медицинските усложнения не са толкова тежки.
Булимията се развива често от анорексията и винаги е следствие на рестриктивно хранително поведение.
Засегнатите от булимия, които се възприемат като твърде пълни, опитват да намалят теглото си с диети. Недохранването предизвиква от своя страна атаки на “вълчи глад”.
Спонтанно и нерядко под въздействието на приятелки или медицински статии младите жени “откриват” индуцираното повръщане: “По този начин мога да ям каквото и колкото си поискам, без да наддавам.”. В началото рефлексът на повръщането се предизвиква механично с пръст в гърлото, по-късно е достатъчно навеждане над тоалетната или напрягане на коремната и гръдната мускулатура.
За известно време повръщането се изживява като приятно от повечето страдащи от булимия.
Чрез освобождаване на прекомерното количество храна може да бъде редуцирано вътрешното напрежение. От друга страна, атаките на “вълчи глад” и повръщането по правило създават неприятното чувство за провал и вина и често се крият в течение на години от близките. Демонстративното забравяне на празни опаковки в опустошения хладилник може да се тълкува като израз на отчаяна капитулация пред заболяването, но и като вик за внимание и помощ.
Атаките на преяждане нерядко са планирани, редовни елементи от ежедневието. Храната се избира и приготвя старателно.
Предпочитат се “забранени” висококалорични сладки или мазни храни, които освен всичко при повръщане “излизат” сравнително по-лесно.
Много булимични пациентки се изживяват като депресивни, неинициативни и безчувствени, което по правило настъпва едва след манифестацията на хранителното нарушение. В социалния си живот те са боязливи, безпомощни и напрегнати. Избягват се ситуации, в които храненето би могло да се превърне в тема, например покани за празници, което засилва социалната изолация. В този контекст, недоволни от себе си и тялото си, някои търсят задоволяване и самоутвърждаване в алкохола и наркотиците.
Накрая животът на засегнатите се върти почти изключително около темата “хранене”, в порочния кръг от постене, “вълчи глад”, пристъпи на преяждане и отчаяни действия за регулиране на теглото, водени в еднаква степен от желанието да се харесат с атрактивната си стройна фигура, и чувството за вина и малоценност. При това все по-малко са в състояние да се справят с изискванията на ежедневието.
Клинична картина на Анорексия Невроза
Засегнати са предимно млади жени в прехода от младежка към ранна зряла възраст. Като деца те често са “безпроблемни”, услужливи, любезни, старателни и разбрани. Първите признаци на заболяването не се възприемат като тревожни от околните.
Типични за личността на тези пациентки – както са доказали изследванията на многобройни засегнати – са перфекционизмът, интровертността и несигурността.
Началото на заболяването често не може да се определи точно. С оглед на широко разпространените сред младите момичета и жени грижи за теглото, стройната фигура и диетите, това не е изненадващо. Обаче при засегнатите тези теми придобиват нарастващо екзистенциално значение. Занемарявайки все повече жизнени сфери, те се занимават изключително с хранене, броене на калории и стратегии за избягване на наддаването. Въпреки силно измършавялата си фигура те твърдят, че се чувстват добре и са работоспособни. До последно се стремят към отлични резултати в училище, университети или професията. Социалните контакти се ограничават. Често се общува само със семейството, най-добрата приятелка или – ако има такъв – с партньора.
Хранителното поведение на засегнатите се характеризира с “ограничаване”. Представата за “правилното” хранене е взаимствана от едностранчиви информации, предимно статии от дамски списания, и е силно изопачена. Ако по-рано сред “забранените” храни са били само захарта и въглехидратите (шоколад, сладкиши, ядки и други), сега от менюто се премахва “всичко, от което се надебелява”, без да се пропускат “скритите мазнини”. Позволено е само онова, което е “леко и естествено”, главно салата.
На масата пациентките правят впечатление с бавното си хранене, ако не предпочетат изобщо да отбягват общите трапези. Храната се сортира в чинията и се дъвче педантично. Пие се много вода и се яде голямо количество салата, за да се напълни стомаха и да се потисне чувството за глад.
За да избегнат повишаването на теглото част от пациентките прилагат допълнителни стратегии: наред с пристъпите на “вълчи глад” характерно за булимичния тип на анорексията е предизвиканото повръщане и в някои случаи приемането на пургативи. Освен общото безпокойство (“никога не стой седнал, когато можеш да стоиш прав, никога не стой прав, когато можеш да вървиш, никога недей да вървиш, когато можеш да тичаш”) нерядко се практикува много активно спорт с цел да се повиши изгарянето на калории.
Настроението на засегнатите, които и на този етап не се чувстват болни, е доста потиснато, дисфорично, депресивно. Има опасност личният лекар да постави диагнозата депресия и да започне лечение, което ще е потенциално неуспешно.
#Хранителни разстройства #Хранителни проблеми #Анорексия #Анорексия тест #излишни килограми #проблеми с храносмилането #без апетит #стремеж за слабеене