Психологически етапи извеждащи човека от кризата по пътя към здравето

Статията е продължение на „Възникване на кризата и справянето със нея в нашият живот“ от блога.

Днес ще разгледаме изхода от нея и самото оздравяване.

Съществуват четери психологични етапа, извеждащи човека от кризата по пътя към здравето.

1) Когато човек разбере, че е болен и заболяването му може да е смъртоносно, той печели нова гледна точка за проблемите си.

2) Човек взема решение да промени поведението си и да бъде друг тип личност.

3) Физиологичните процеси, протичащи в организма, реагират на възникналата надежда и на подновеното желание за живот, като създават нов подсилващ цикъл с ново душевно състояние.

4) Оздравелият пациент се чувства „по-добре, отколкото просто добре“.

С болестта, човек се научава да казва „Не“. Наблюдава се промяна в поведението.

Успоредно с промяната, човек открива, че конфликтите, които до скоро са му се стрували неразрешими, всъщност имат решение. Започва да вижда, че е в негова власт е да решава проблеми и да намира изход.

Често след като потисканите по-рано емоции намерят изход, депресията преминава и се открива достъп до допълнителен запас от психична енергия.

Въз основа на новия си опит човек взима решение да стане различен, личност от друг тип. Болестта буквално служи като разрешение за промяна.

Подновената надежда и желанието за живот дава тласък на физиологични процеси, които довеждат до подобряване на здравето.

Доколкото тялото, разумът и емоциите действат като единна система, промените на ниво психика предизвикват промени и във физиологичното състояние.

Когато пациента заявява позитивните си очаквания, казвайки, че не възнамерява да умира и че „непременно ще пребори това нещо“, но същевременно с часове се валя в леглото със захлупена с одеялото глава, не ходи на работа и се държи така, че поведението му въобще не съответства на думите му, за нас става очевидно, че в действтелност той няма твърда вяра във възможността да оздравее.

Най мощното оръжие за пациента с рак е вярата в ефикасността на лечение и в естествените защити на организма – т. е. положителната или отрицателната нагласа, по мощен начин предопределя изхода на болестта.

Всеки от нас сам е изпитвал това, което се нарича „ самосбъдващо се пророчество“ : очаквайки нещо, ние действаме съгласно очакването си и така повишаваме вероятността то да ни се случи. Ако например пациентът желае и очаква оздравяването си, той ще взима лекарствата си и ще се придържа към режима, който му е предписан, като със самото си поведение ще повишава вероятността да оздравее.

Обратно, ако очаква да умре, най-вероятно ще намери всички предписания за безполезни. Този прост пример ясно илюстрира една от главните особености на самосбъдващото се пророчество – „взаимно подсилената цикличност“: очакването на успеха често води до успех, което на свой ред служи като доказателство за първоначалното положително очакване. От друга страна, очакването за неуспех често довежда до провал, което на свой ред потвърждава правилността на отрицателната нагласа. И в двата случая резултатът, създаден от очакванията, поддържа валидността на пораждащите го очаквания. С всяко ново завъртане на спиралата очакването – положително или отрицателно, става все по-силно.

Положителното отношение към лечението позволява да се предскаже ответната реакция на организма по-добре, отколкото тежестта на самото заболяване.

Това означава, че хора с по-сериозни прогнози, но с положителна нагласа, реагират на лечението по-добре, отколкото тези с по-леки прогнози, но с отрицателни нагласи.

Всичко това показва, че нагласата и подхода, който ние сами избираме в нашия живот оказва влияние върху нашето здраве, реализация, начин на живо и успех.

Ето защо при необходимост и оказване на нужната подкрепа, не се колебайте, да се обадите или да ми пишете за психологична консултация.

Заедно ще потърсим и ще намерим изход от създалата се ситуация, изграждане на едно по-добро здраве и успешно балгополучие.