.jpeg)
За да вникнем в болестта и изцелението е важно да разберем какво всъщност значи изцеление. Ако забрави, че изцелението винаги означава доближаване до здравето в смисъл на единство, тогава ще се опитаме да достигнем целта на изцелението в рамките на полярността - а такъв опит е обречен на сигурен провал.
Струва ни се много важно човек да се научи да приема вината си, без да допуска тя да го задушава. Вината на човек е от метафизично естество и не произтича от неговите конкретни действия, по-скоро необходимостта да се реши и да действа е видим израз на вината му.
Признаването на вината освобождава от страха, че си виновен. Страха е притеснение и точно то пречи най-много на освобождаването и разгръщането, които са необходими на човека. Една от най-важните формули за себепознанието е съзерцанието. Съзерцанието променя качеството на съзерцаваното, тъй като внася светлина, т.е. съзнание в тъмнината. Ние хората винаги искаме да променим нещата и затова е трудно да разберем, че единствено което се изисква е способността за съзерцание.
Докато на един човек все още нещо му пречи и докато все още смята, че има нужда от промяна, той не е постигнал себепознанието.
Трябва да се научим да съзерцаваме нещата и събитията които са около нас, без нашето его веднага да ни въвлича в отхвърляне или одобрение, да ни кара да изпитваме симпатия или антипатия.
Докато сме вкопчани в нещо, ние не може да се освободим от страданието, чувстваме се грешни, нездрави, болни.