.jpeg)
Човешкото съзнание е двуполюсно. Това от една страна ни дава познавателна способност, а от друга прави ни не-здрави и не-съвършени.
Човекът е болен. Болестта е израз на неговото несъвършенство и в рамките на полярността е неизбежна.
Болестното състояние се изразява чрез симптоми.
Човекът Е като микроскоп, съдържа латентно в съзнанието си всички принципи на микроскопа. Тъй като въз основа на способността си да взема решения, човекът се идентифицира винаги само с половината от всички принципи, а другата половина попада в сянката и самите ние не е осъзнаваме.
В симптома човек винаги изживява и осъществява това, на което в действителност се е съпротивлявал. По този начин симптоматиката компенсира всички едностранчивости.
Симптомът прави Човека искрен!
Като симптом човекът има това, което му липсва в съзнанието му!
Изцелението е възможно само тогава, когато човек осъзнае и интегрира скрития в симптома елемент на сянката. Намери ли човек онова, което му липсва, симптомът става излишен.
Изцелението има за цел да постигне цялост и единство у човека. Човекът е здрав когато е открил истинското си АЗ и се е слял с всичко което е като цяло.
Болестта принуждава човека да не напуска пътя към единството, ето защо БОЛЕСТТА Е ПЪТ КЪМ СЪВЪРШЕНСТВО, КЪМ ОСЪЗНАВАНЕ И ПРОМЯНА. ДОСТИГАНЕ ДО НОВИ ИЗМЕРЕНИЯ, НОВИ ИДЕИ И ЦЕЛИ В НАШИЯ ЖИВОТ!!
