.jpeg)
Или как пациентите с карцином на млечната жлеза приемат заобикалящият им свят!
Статията която ще ви представим по-долу, описва убежденията в справедлив свят при жени претърпели оперативна интервенция. Карциномът на млечната жлеза е сериозен здравен проблем със значими обществени и социални последици при жените.Той е на първо място по честота при жените и представлява 27,3% от всички злокачествени заболявания при тях. Всяка година в България от рак се разболяват 30 000 души и 17 000 от тях умират с тази диагноза.Световната здравна организация изчислява, че над 40% от всички случаи на рак могат да се предотвратят чрез превенция. Проведено е научно изследване при пациенти с карцином на млечната жлеза претърпели оперативна интервенция.Научното изследване е проведено на 120 жени, оперирани от карцином на млечната жлеза от 28 до 83 годишна възраст. За тази цел данните са събрани със полустуктурирано психологично интервю и въпросник измерващ убеждението в справедлив свят.В структурираната си част на интервюто бяха разгледани следните тематични области:
Социо-демографски данни за пациента;
Историята на заболяването;
Съпътстващите емоционални състояния и психодинамика;
Жизнени планове и стратегии;
Социално-психологически параметри на взаимоотношенията с близки, други пациенти и лекуващи лекари;
Особености на мирогледа и житейската философия на индивида.
Една от основните теми при провеждането на полуструктурираното психологическо интервю е снемане на социо-демографски данни относно заболяването на самият пациент:възраст, семейно положение, брой деца, образование, онкообремененост/необремененост, работещ/пенсионер, от кога се знае за заболяването. На базата на тези данни, интервюиращият се запознава с демографските характеристики на пациента и тяхното влиянието върху неговото психическо състояние. Съществена част от същността на интервюто, беше потърсена в информация за история на заболяването, съпътстващите емоционални състояния и психодинамиката при пациенти с карцином на млечната жлеза. Статистическото изследване не дава индикации, по отношение на типа образование върху нагласите и оценките на света като „справедлив” или „несправедлив“. По отношение на независимата променлива „брой деца“, най-високи стойности и по „генерално убеждение в справедливия свят”, и по „убеждение в справедливия свят за личността” има в групата на майки с две деца. Най-ниски стойтости има в групата с едно дете.По отношение на „генералното убеждение в справедливия свят”, и „убеждението в справедливия свят за личността” зависят обратно пропорционално от „продължителността на заболяването” – намаляват с увеличаване на болестния период. Спрямо работният статус, „генералното убеждение за справедлив свят” при „работещите” е на по-високо ниво, отколкото при пенсионерите. И обратното – „убеждението в справедливия свят за личността” е на по-високо ниво при „пенсионерите” отколкото при „работещите”. Относно наличието на връзка с „доходите“, статистически се доказва, че „Убеждението в справедлив свят“ и по двете скали – „Генерално убеждение в справедлив свят“ и „Убеждение в справедлив свят за личността“ – се влияе от тях. По-високите доходи благоприятстват позитивна нагласа към света. Изводите които могат да се обобщят са:
Резултатите от проведеното изследване отчитат добри резултати при работещите пациенти за разлика от тези в пенсионна възраст.
Висшето образование се явява за по-висока адаптация.
Относно заетостта – трудовият статус на пациентите страдащи от карцином на млечната жлеза, подобрява адаптацията, докато пенсионият статус я влошава.