.jpeg)
Когато страда тялото, човек се обръща към лекар. Когато страда душата ни е необходим психолог. Оптималният вариант е, когато тези две области функционират комплексно, защото тялото и психиката са едно цяло. Голяма част от физическите заболявания са психосоматични, т.е. в резултат от нашите мисли, емоции и преживявания.
За съжаление ние разделяме духа от тялото и почти не обръщаме внимание какво се случва с него, когато сме гневни, тъжни или пък обратното – щастливи. Защото, ако по-често правим това, бихме забелязали, че много преди да се появи дадено заболяване, например: гастрит, всеки пък когато по една или друга причина сме били ядосани на ежедневни ситуации или на хора, сме усещали болки или присвиване в стомаха. Това е, защото емоциите са свързани с определен вид хормони, а ние имаме такива за всяка емоция.
Хормоните имат функции да ни отпуснат – когато сме щастливи или да ни подготвят за битка, когато има опасност. Проблемът е, че някои от тях, ако се разливат ежедневно в тялото ни започват да вредят. Например адреналина, който се отделя, когато изпитваме интензивни емоции като страх или гняв. При гняв се наблюдава прилив на кръв към ръцете (готовност за сърдечен удар), пулсът се ускорява, а повишеното ниво на адреналина генерира достатъчно мощен енергиен импулс, за да предприемем крайни, в повечето случаи неуместни действия.
От своя страна позитивните емоции, преживяванията на любов, нежност, сексуална удовлетвореност активират парасимпатиковия дял на вегетативната нервна система, характеризиращ се с реакция на релаксация, общо спокойствие и удовлетвореност. Тук бих искала да Ви споделя една дефиниция за емоционалната интелигентност на Аристотел, която много харесвам: „Като онова рядко умение да се разгневиш на уместния човек, в уместната степен, в уместното време, за уместната цел и по уместния начин”. Така че проблемът не е в емоционалността, а в нейната адекватност.
И така, защо да се стига до всички тези нежелани резултати и защо да поправяме последствия, когато можем да премахнем причините? Именно тук идва мястото на психолога във Вашия живот, още преди негативните последици за тялото, живота и връзките ни да са се случили. Тогава, когато забележим, че нещо в живота ни идва свръхмерно, интензивно и мъчително, било то емоция, мисъл или ситуация. Когато имаме усещане, че нещо ни пречи да сме успешни в ежедневието, във връзките, в работата си и особено в ролята ни на родители! Не е нужно да живеем дълги години объркани, нещастни и изгубени в страховете, тревогите и конфликтните си ситуации. Толкова дълго, че накрая да започне да боледува и тялото ни. Потърсете психолог преди това! Разбира се той може да е изключително полезен и впоследствие, но аз съм за превантивните мерки. Ще се опитам да дам някои конкретни примери за най-честите въпроси, с които хората посещават кабинета на психолога. Разбира се с уговорката, че причините могат да са изключително много и невероятно разнообразни, и специфични за всеки човек. Защото всеки човек е уникален, неговият жизнен път, психичен свят, емоции и преживявания са уникални. Както и подходът би следвало да е уникален към всеки един.
· Защо съм толкова объркан и не знам какво да правя с живота си?
· Защо съм толкова лоша майка?
· Имам дом, семейство, добър партньор и добри деца, хубава работа. Защо не съм щастлив?
· Чистя по пет пъти на ден! Вбесявам се, ако нещо не си е на мястото!
· Никой не ме забелязва! Все едно, че не съществувам!
Страхувам се да излизам от къщи! Или да оставам сам.